Анализ на наличните концепции - част І

В своята история Националният етнографски музей (НЕМ) се е представял с няколко постоянни експозиции, но в последните две десетилетия неговата мисия остава недефинирана, а експонатите не се задържат задълго в залите му. Рушащата се сграда на бившия княжески дворец е само една от многото причини за проблемите на институцията. Комуникативната верига, в която музеят стои плътно до различните общности, не улеснява интерпретацията на етнографските артефакти, пазени във фондовете. Проблемът е както във връзката, така и в постоянно променящото се общество в период на преход от тоталитаризъм към демокрация. 90-те години на ХХ и първите години от ХХI век поставят сериозно предизвикателство пред уредниците на НЕМ. Търси се смисъл за съществуването на музея, представящ предимно селска, изцяло традиционна, затворена в границите на нацията култура.

Мотивирането на работата на уредниците е зависимо от предефинирането на мисията на институцията. За кого работи тя? Като ресурс или като субект на промяна може да се възприемат музейните ценности? Радикално различна или базирана на опита следва да бъде бъдещата публична дейност? 90-те години пазят спомена от преобръщането на ценностите, довело до скъсване на връзката с аудиториите на музея. Къде се крие проблемът и какво може да предизвика интерес у хората към събитията в залите на НЕМ? За да не се лутаме без посока при търсенето на съвременната мисия на музея, “преровихме” миналото – спомените и документите за постоянни експозиции в музея, които с помощта на контент-анализ разкриха идеите на техните автори за тогавашната мисия на музея. Поставихме тези идеи в контекста на историческия момент, за да открием мотивите зад проектите и оценим ефекта на тяхната реализация.

Проблем пред настоящия анализ е невъзможността за пряко наблюдение. Работата на етнолога, а и на музеолога, обикновено е силно повлияна от усещането за средата и прекия поглед върху изследваната ситуация. В конкретния случай бяхме принудени да анализираме като историци, дистанцирани и с пълното съзнание за субективността на документа и вариациите при кодирането на институционална мисия.

Настоящият текст има за цел да представи пред музейните специалисти, етнолози, антрополози и културолози няколко проекта за постоянна експозиция на Националния етнографски музей от гледна точка на съвременните нужди на музея и в полза на изграждането на концепция за бъдеща постоянна експозиция в залите на същата институция. Намерението на авторите е да потърси опора или дори приемственост, да претегли полезното и посочи проблемите, които проектите крият, но и създават.