Анализ на наличните концепции - част ІІ

Първоначалната работа започна с два проекта за постоянна експозиция, които бяха отчасти известни на специалистите в НЕМ. Този на Димитър Маринов е публикуван през 1993 г., а другият с автор Вяра Ковачева бе открит в ръкопис в архива на музея. Стойността на втория е също толкова висока, колкото оригинала на текста на Д. Маринов, неизбежно бе поставянето на двата текста в сравнителен план. Известно ни е, че историята на институцията от създаването й до края на 90-те години на ХХ век е изследвана, някои от случилите се експозиции са описани, но никоя постоянна експозиция на НЕМ досега не е била обект на критичен анализ с оглед на комуникацията между музея и обществото. Още по-малко подобен критичен поглед е бивал насочен към идеи и неосъществени проекти като тези на В. Ковачева, П. Миладинов и С. Василева. Публикуването на двата плана от 1903 и 1939 г. само по себе си е ценно за специалистите музеолози. Разглеждането им от гледна точка на съвременните потребности на институцията е наложително за изграждането на концепция за бъдещето на Националния етнографски музей и за аргументирането на неговото съществуване. 

В хода на анализирането на информацията се появиха още два проекта за постоянна експозиция, които могат да бъдат датирани според ръкописно изписаната година на оригинала на проекта на Вяра Ковачева. Това разбира се, е проблем на интерпретацията, не толкова защото е историческо изследване, а защото методът на контекстуален анализ го изисква. Идеите вероятно са докладвани и изписани по повод вътрешна инициатива на ръководния екип на музея. Наличието им е сигнал за сериозни намерения за промяна на политиката на институцията и превръщането й от място за временни изяви в културен форум с постоянно присъствие в столицата. За съжаление намеренията са останали да съществуват само като документация в архива.