Финални щрихи: две забравени архивни единици

Подобна е мотивацията и на двама от уредниците, които също предлагат своите виждания за постоянна експозиция на НЕМ, въпреки че не ни е известно със сигурност, дали са в конкуренция с анализирания по-горе. Последните два плана[1], които ще разгледаме тук, датираме по същия начин, в 1995 г. Техни автори са двама уредници в НЕМ по същото време: Петър Миладинов и Силвия Василева. Планът на П. Миладинов е озаглавен “Идеи за постоянна експозиция”, което навежда на мисълта, че е възможно в един и същ момент трима от уредниците да са поканени да споделят писмено предложенията си за постоянната музейна презентация на НЕМ.

          С. Василева е озаглавила текста си “Красота в делника”.  Заглавието кодира желанието за извеждане на преден план на “[н]епреходна красота и изнурителен труд! Самобитност и висока художествена стойност!”, според уредника присъщи на българския народ. В текста никъде не се споменават други общности, следователно планът поставя във витрина отново само българската култура. Подобно на опитите за подреждане на културните елементи при Хр. Вакарелски, С. Василева поделя обекта на експониране на две равностойни части: красотата и делника, или с други думи, изкуство и утилитарна култура. Идеите в плана не се различават особено от предложеното от В. Ковачева и предходните планове. С. Василева настоява за възстановяване на най-търсената от посетителите през годините и присъствала в стари експозиции “тетевенска стая”[2]. Уредникът включва две нововъведения в плана си – улицата на занаятите и децата с техните играчки. Така презентацията на музея вече се отваря и към общуването на улицата, важен топос в комуникацията между общностите. Но улицата в случая е местообитание на чаршията. Представянето на еснафа през образа на чаршията може да се интерпретира и като затвореност на икономиката на етническо ниво. Разширяването на фокуса с включването на децата е новост спрямо постоянните експозиции на целия социалистически период и другите две идеи от 1995 г. Описанието на социалното и възрастовото различие е препоръка, присъстваща още при Д. Маринов в началото на ХХ век, но пренебрегвана в много от следващите музейни експозиции.

И двата разгледани до тук проекта от 90-те години очертават тенденция на приемственост както с предходния период на социализма, така и с идеите на Вакарелски и Д. Маринов. Малко по-различна е презентацията, предложена от П. Миладинов. Той прави опит да промени подхода към музейния обект, като се опира на Клод Леви-Строс и неговия поглед към културите: “Всяка човешка цивилизация... се представя по два основни начина: от едната страна тя се намира във Вселената, а от друга страна самата тя е една Вселена”[3]. Оттам авторът обръща фокуса на презентацията в две неразработвани дотогава посоки:

·    Взаимодействие между българите и околните им култури и взаимодействие с природата около тях (българите във Веселената, ако перефразираме Леви-Строс);

·    Българите за себе си – интровертен поглед към връзката между видимия и невидимия свят, обичайно-обредните практики и т.н. (т.е. Вселената на българите).

В идеята на П. Миладинов поминъците са разгледани като взаимотношение човек – природа, а не представляват център на презентацията с оглед стереотипизирането на представите на посетителя относно народопсихологични категории. Фокусирането на експозицията около индивида и организирането на пространството, окултуряването на средата чрез поминъците и вярванията, обичаите от жизнения и календарния цикъл, както и правилата на комуникация със съседните народи задава един съвсем различен спектър на интерпретриране на музеоложкия обект, организиран на принципа на концентричните кръгове. Най-малкото този подход осигурява логична за възприемане от посетителя линия на интерпретацията.

Учудващото при тези планове спрямо реализираните експозиционни идеи от 90-те години на XX век е сякаш недооцененото представяне на ролята на християнство в жизнения и календарния цикъл на националната култура, обект на музеологичните търсения на уредниците в НЕМ. Религиозните символи и елементи са тема на много от временните етнографски изложби след 1989 г. В този ред на мисли проектите на В. Ковачева, С. Василева и П. Миладинов имат много общо помежду си и същевременно не можем да ги посочим като категоричен прототип на експозиционната дейност на музея през последните двадесет години. За разлика от предходните два разглеждани плана на Д. Маринов и Хр. Вакарелски, тези трите остават само непубликувани идеи, архивни единици в музеологичната традиция на етнографските музеи. За да не бъдат напълно забравени за професионалната общност, с настоящия анализ те получават публичност, за да допълнят вариативността на бъдещи концепции за постоянни и временни презентации на НЕМ.

         

---

[1] П. Миладинов, Идеи за постоянна експозиция и С. Василева “Красота в делника” (архив на НЕМ).

[2] Тетевенската стая представлява типичен интериор от района на Тетевен, който е пренесен изцяло в музея и впечатлява дълго посетителите с мащабността, сложността на орнаментите и най-вече автентичността си.

[3] П. Миладинов, Идеи за постоянна експозиция (АНЕМ).