"Бъхтещата икона"

В село Свирачи ни доведе идеята да видим и запишем какво точно се случва на 15 август- "Голяма Богородица". А и историята на жителите на това село е доста интересна. До Балканските войни в селото живеели гърци и турци, а след нея те напуснали селото и на тяхно място дошли нашите преселници от Мала Азия. Повечето хора в селото са дошли от с.Коджабунар тук, пренасяйки малко покъщина и много истории. Храмът в селото носи името на Св.Димитър, построен е през 1859 година, а иконата на Св.Богородица от "царския ред" на иконостаса за хората от Свирачи е чудодейна и закриля селото и неговите жители. Според някои култа към тази чудна кулизма (икона, на гръцки) им е предаден от гърците, които напускали селището, според други и в Мала Азия имали такива чудни кулизмички. Сигурно тя закриля жителите на селото, но има и едно чудно свойство - "бъхте"(бие) жените, които я вземат в ръце.
На 15-ти август след приключването на литургията местните свалят иконата от иконостаса, а вярващите се подреждат и сядат на пода на храма с лице към иконостаса, а в ръцете им подават чудотворната икона. Целуват я с благоговение и иконата започва да "бъхте" някои от жените. Не получихме еднозначно обяснение кого удря иконата и защо само жените, дали тези, които са безгрешни или тези, които са извършили прегрешение, но са опростени. Но пък когато отидохме да видим най-възрастната жена в селото, която вече не излиза от двора заради напредналата възраст, тя първо ни попита дали тази година иконата е "бъхтила" някои жени и след утвърдителния ни отговор се успокои и каза, че това е добра поличба и всичко ще бъде наред.
Местните разказваха и за някогашния партиен секретар, който се дразнел на ритуала и обявявал, че бабите сами се бият, взел в ръце иконата и тя го повалила на земята с удари. А после той лесно забранил на този ден да се събират местните и да свалят иконата. А кметът решил да ги откаже и курбан да правят - взел, че сипал малко нафта в курбана. Явно делата му не останали ненаказани, защото умрял от огън. А когато не разрешавали да се свали иконата от иконостаса за празника, тя сама слизала на пода на храма или проронвала сълза.
Сега в Свирачи за деня на Успение Богородично всички се завръщат, селото е изпълнено с тълпи хора, а храмът е тесен за желаещите да влязат и видят чудото. Всеки сяда смирен на пода, поднасят в ръцете му иконата за целувка и поклон, а когато седнат няколко жени телата им се раздрусват,  иконата започва да подскача и да ги бие по главите, по гърбовете, сякаш наистина влизат в специален контакт с нея..... А иконата е голяма около 70/100 см., изработена е върху масивно и тежко дърво и доста трудно може да бъде повдигана от тези крехки възрастни жени, които като че са обладани от някаква свръхестествена сила и в чиито ръце тя буквално се движи като вихрушка около телата им. А после стават, измиват очите си със светена вода и като че отново се връщат в света на живите и контактът с другите светове е прекъснат......

Храма "Св.Димитър"

Иконата на Св.Богородица в ръцете на една от възрастните жени

Иконата започва да се завърта около държащата я жена

Тук се вари курбана

Мястото до олтара, където се принася жертвата за курбана

Последен клисарят сяда и поема иконата от свещеника, когато вярващите вече са се разотишли по домовете