Краят на 19 и началото на 20 век са белязани от модата на изложенията. В музеологията е отбелязана ролята на световните изложения за определянето на целите и задачите на "народните музеи", както и това, че те налагат формите на показ на етнографските експозиции.
България не прави изключение в тази посока. Първото пловдивско изложение от 1892 г. е организирано от младата държава и дава възможност да се обособи специален етнографски отдел към Публичната библиотека в София.
Изложението е начин да се покажат богатствата на България - пред света и за самите българи, които имат нужда от повдигане на самочувствието. Министерството на народното просвещение координира дейността на специално създадените окръжни комисии, които отговарят за организацията по българското представяне. Та благодарение на хора като Димитър Маринов, проф. Иван Шишманов се стига до определянето на "традиционните носии" като важен елемент на Изложението и уреждане на специален Костюмен павильон. Пловдивчани настоявали да се съберат носии от всички краища на Отечеството, а после се взема решение събраното да попълни сбирката на бъдещия етнографически музей. Традиционните костюми, шевици, накити, тъкани и съдове потеглят към Пловдив, а след края на Изложението се отправят към учредения на 3 септември 1892 г Народен музей.
Наред с поминъците на българите и Костюмения павильон се представят обичаи, играят се хора, организират се шествия на хора, изпълняващи различни занаятчийски или земеделски дейности. Преобладаващата част от публиката на изложението всъщност носи същите тези традиционни костюми, тя участва в програмата на Изложението и представя неговата "жива картина".
.jpg)
България не прави изключение в тази посока. Първото пловдивско изложение от 1892 г. е организирано от младата държава и дава възможност да се обособи специален етнографски отдел към Публичната библиотека в София.
Изложението е начин да се покажат богатствата на България - пред света и за самите българи, които имат нужда от повдигане на самочувствието. Министерството на народното просвещение координира дейността на специално създадените окръжни комисии, които отговарят за организацията по българското представяне. Та благодарение на хора като Димитър Маринов, проф. Иван Шишманов се стига до определянето на "традиционните носии" като важен елемент на Изложението и уреждане на специален Костюмен павильон. Пловдивчани настоявали да се съберат носии от всички краища на Отечеството, а после се взема решение събраното да попълни сбирката на бъдещия етнографически музей. Традиционните костюми, шевици, накити, тъкани и съдове потеглят към Пловдив, а след края на Изложението се отправят към учредения на 3 септември 1892 г Народен музей.
Наред с поминъците на българите и Костюмения павильон се представят обичаи, играят се хора, организират се шествия на хора, изпълняващи различни занаятчийски или земеделски дейности. Преобладаващата част от публиката на изложението всъщност носи същите тези традиционни костюми, тя участва в програмата на Изложението и представя неговата "жива картина".
.jpg)
Някогашните музеи са схващани като "храмове на музите, на изкуствата", а "живата картина" представя хората, които са облечени по подобен начин на облечените в павильона. Такива са публичните изяви на народните музеи в първите им години.
Когато става дума за някогашния показ, неминуемо следва да се постави въпроса и за днешния показ.
И на финала да задам въпроса:
" КОЯ Е ДНЕШНАТА ЖИВА КАРТИНА?", какво трябва да показват етнографските музеи в експозицията си - само стари, но красиви предмети или нещо друго..............
Любопитно ми е какво мислите вие, драги читатели.....Благодаря предварително!
Защо само стари? И хората, и песните, и обичаите са доста изследвани. Новите специалисти едва ли ще открият топлата вода...нека видим ние какво създаваме като народна култура. Как интерпретираме тази, която знаем? Как я асимилираме и предаваме на новото поколение? А дали не се преситихме на нови неща и да имаме нужда да погледаме стари, но красиви предмети....?
ОтговорИзтриванеАнонимен, да, много неща са изследвани, трябва да продължават да се изследват, защото всичко се променя - и ритуалите, и обичаите, песните и хората търпят нови аранжименти. Не можем да се вглеждаме само в миналото и да не правим връзката с настоящето. Категорично съм против противопоставянето на старите и красиви предмети на новите неща, защото днешните нови хора трябва да търсят и извличат информация, идеи и вдъхновение и от старите - дори и не толкова красиви неща, защото в ежедневният си живот надали хората са били заобиколени само от изящните предмети, които редим в музейните витрини днес, има музеи с малко експонати, които са много интересни и привличат множество посетители и хората се връщат в тях....
ИзтриванеЗарадвах се, че сте публикували част от големия текст, който бяхте подготвили по темата - това е прекрасно, така повече хора ще могат да прочетат за историите от и на музеите. Зарадвах се, че видях и снимки от това време, поздравявам ви. В очакване да публикувате и останалите текстове, които ми бяха безкрайно интересни и цялата колегия от музеите ще намери нещо интересно, сигурна съм.
ОтговорИзтриванеИве, ще пусна на порции нещата от дългия текст, както и ще продължа с публикуването на старите снимки, благодаря за връзката с човека, който ни ги предостави, жалко, че не желае да се споменава името му, но ако чете този текст, поднасям благодарностите ни. Нямам идея дали останалите колеги се интересуват от толкова много информация за музея, в който работя, а не предпочитат да прочетат нещо за нови днешни експозиции. Но скоро ще пусна всички текстове и снимки.
Изтриване