При прочита на този текст, в който се анализират популизма и комерсиализацията при управлението на Музея за съвременно изкуство и частен случай с уволнението на един от водещите куратори в музея не мога да се сдържа и да не коментирам прочетеното, анализирайки ситуацията у нас.
Та да започнем с това, кога новина за български музей и случващото се в него може да бъде прочетена на първа страница на сериозен ежедневник? При прегледа на доста страници на ежедневници и интернет-сайтове на агенции можем да прочетем заглавия от първа страница като ".........откри ......." (поредната сензация на археологическо откритие у нас), "..........открива изложба.......", ".......изложба ще бъде показана в .......музей в...."( САЩ, Франция или някъде другаде"), "открита липса на предмети от ....музей, директорът........ уредниците....."
А сайтовете изобилстват с информация за нови изложби - български, чужди, но това са информации, подготвени от самите музеи, разпространени от една агенция и после препечатани от всички останали. Сензациите намират място на първа страница, но това, което липсва е дебат за българските музеи, за тяхната политика, финансиране, съществуване - все неща от настоящето, а за бъдещето им никой не смее и да помисли. Не можем да срещнем компетентен анализ на експозициите, а нали те са лицата на музеите и благодарение на тях те (музеите) изпълняват публичната си функция. Голяма част от постоянните експозиции на музеите помня още от детските си години, но явно този дебат не е нужен никому - нито на публиката, нито на музеите, обществото си заравя главата в пясъка и решава, че най-важно е всяка година да се променя Закона за културното наследство, но отново без комуникация с музеите и работещите в тях куратори/уредници.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар
А това е мястото за Вашите коментари: