Левочево е малко село, което са намира на 6 км от Смолян. Основано около ХVІ век, но няма да разказваме за историята на заселването му. Ще се спрем на нещо, което отличава селото от всички останали което го превръща в пример за подражание на околните села.
Днес в селото надали можем да забележим голямо оживление, въпреки близостта му до град Смолян - и там много хора търсят работа и се отправят на път, за да намерят препитание, както навред из Родопите. Но където и да ходят родените или произлезлите от това село, не забравят да се върнат поне веднъж в годината. Най-често това става за събора "Илинден", който се празнува около 20 юли, в близките до тази дата уикенди. Тогава селото, в което през годината живеят само стотина души оживява и е огласено от гълчава, а дворовете на къщите са изпълнени с хора. Надали това прави селото различно от което и да е друго село, в което местните се завръщат за празник. Това, което отличава Левочево е една прекрасна традиция - всички, които навършват 50 години и са с корен от там събират средства и правят нещо за селото си. А който не разполага с достатъчно финансови възможности се включва с доброволен труд. Благодарение на това селото разполага със спирка на автобусния транспорт, обновени огради на храмове и училище, изградени тротоари, беседки и места за почивка, реставрирани параклиси и храмове. А примерът на левочевци е заразителен и подет от съседните села в планината. Все по.често могат да се видят не само в Левочево, но и в други села плочи с надписи "Това е изработено от набор.......през ......година".
А за Илинден всички се отправят към параклиса "Св.Илия", където се прави селски курбан. Всеки от левочевци помни елата на рода, дървото, под което се постилат халищата и чергите и всички сядат, за да похапнат от курбана след приготвянето и молитвенето му от свещеника, нареждат родопските "клинове"(баници), печените пилета, похапват, разказват за живота си, смеят се и плачат, а като засвири музиката всички се хващат на хорото и до късни доби веселата гълчава оглася планината.
 |
На влизане в селото |
 |
Откриването на родовата среща |
 |
50-годишните от селото, които са събрали средства за закупуване на полилей в храма на селото |
 |
Петдесетгодишните, които инициират закупуването на полилея |
 |
Свещеникът чете молитва на курбана |
 |
Подготовка за раздаването на хляб и курбан |
 |
И след похапването иде ред на хорото...... |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
А това е мястото за Вашите коментари: