За проекта и създаването на постоянна експозиция на Националния етнографски музей

Проектът “Открит музей” прави опит да въведе едновременно нов модел на етнографската музейна презентация в България и нов подход към културата като обект на експониране. Целта му е да направи етнографската експозиция атрактивна и понятна за по-широк кръг от потребители. Фокусът на проучванията за експозицията се измества в нова посока – от общността на добре образованите, предимно специалисти етнографи и етнолози, към децата, учениците и младите хора, към широката публика от всички генерации.

Ограниченията, които проектът залага по отношение на целевите аудитории, се налагат по няколко причини. Практиката, описана в публикациите по музеология, показва, че експозиционните планове се градят на сравнително високо ниво, когато не са специално с образователна насоченост. Така главната целева аудитория е средностатистическия посетител, който по правило е сравнително възрастен (около 40-годишен), с добро образование и високи изисквания. В подобни случаи програмите за деца служат, за да “преведат” на понятен език посланието и акцентите в експозиционния разказ на езика на деца или ученици. Студентите също предполагат различен подход. Те, както и специализираните групи с интерес към традиционните занаяти, досега са били обслужвани добре от Националния етнографски музей, поради което са част от постоянната му публика.

През годините развитието на музейната мрежа в България установи стереотип на етнографското експониране, според който предмет на показ са предимно аспекти на традиционната култура на селото от края на ХІХ – началото на ХХ век. Експозициите демонстрират липса на инструменти за промоциране на устойчивото развитие, историческата и културна приемственост и връзките между отделните сфери на културата. Етнографските музейни презентации са най-често фокусирани върху предмета и са илюстрация на постиженията на науката етнология в България. Тази ситуация определено изисква нови идеи и визуализации, създадени от предизвикателствата на общественото развитие, правилата на мениджмънта на културата и сериозната конкуренция на новите медии. Съществуват и нови европейски виждания и критерии за изграждане на музейната експозиция, за функциите на музея, които акцентират върху социалната му функция. Това поставя на дневен ред необходимостта от привеждането на новата етнографска експозиция в съответствие със съвременните изисквания.

Проектът се базира на необходимостта от създаване на нова постоянна експозиция на Националния етнографски музей (НЕМ) като част от Етнографски институт с музей при БАН. През последните 20 години НЕМ няма възможност да защитава мисията си, а именно – да осигури на посетителите си пълноценна интерпретация на живото културно наследство в България. Целта, която стои пред проекта, е да осигури на бъдещата постоянна експозиция на НЕМ достатъчно количество и качество интерактивни продукти, които да гарантират представителността на експозицията, атрактивността и отвореността на музея към обществото, в полза на което съществува и изпълнява своята функция.

Концепцията на проекта се базира на няколко основни показателя, с които се измерва съвременната музейна активност в световен мащаб, а именно:

• Наративен (“story-telling”) експозиционен подход
• Персонализация на историите в експозицията
• Репрезентативност (представителност) на експозицията с оглед на социални, етнически, религиозни, полови различия и идентичности
• Няколко нива на музейната презентация, ориентирани към различни таргет групи и публика
• Експониране, фокусирано върху посетителя (а не върху предмета)
• Отворен процес (спрямо публиката) на взимане на решения относно съдържанието на визуализациите.

Според проекта процесът на концептуализиране на структурата и съдържанието на експозицията е максимално достъпен за дебатиране. Целта е уредниците да отчитат  интереса и търсенията на посетителя като еднакво важна при планирането на експозицията. Проектът гарантира обновяване на облика на институцията като “открит музей”/ музей на включеността”, който предоставя не само право на “консуматорски”/ пасивен достъп, но и право на участие в създаването на музейни продукти. Същевременно проектът приема различието като позитивна и градивна характеристика, въз основа на която експозицията бива концептуализирана.  Персонализацията на историите, които изграждат експозицията, се противопоставя на широко разпространения подход, превръщащ тематичните експозиции в дидактични и крайно абстрактни преразкази на научните изследвания в етнологията. Персонализацията в етноложки контекст е различна от типичния за историческите експозиции наратив, който съотнася историческите събития с разкази за известни исторически фигури. Етноложкият подход позволява на обикновените хора да представят от първо лице особеностите на собствената си култура. Този подход, базиращ се на биографичния метод в етнологията, позволява интегрирането на личните истории в експозицията. Вграждането им подпомага уредника в комуникацията му с посетителя.