Проект “Открит музей” и концепция за постоянна експозиция на НЕМ

Проект “Открит музей”

Радостина Шаренкова, Иглика Мишкова

Една от целите на проект “Открит музей” е да изготви концепция за постоянна експозиция на Националния етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН. Амбицията на екипа е чрез концепцията да очертае посоките за развитие и обхвата на събирателската и експозиционната дейност на музея в предстоящите няколко десетилетия. Той предоставя възможност на специалисти в областта на музеологията и етнологията да съгласуват идеите си относно същността и задачите на музея по принцип и на етнографския музей в частност в България в синхрон със случващото се в сферата на музеите по света.

Предоставяме на вашето внимание работен вариант на концепцията, която екипът на проект “Открит музей” изготви. Тя беше предоставена на специалисти за предварително обсъждане и събра коментари, които послужиха за подобряването на първоначалния работен вариант. Благодарим на всички, които коментираха концепцията при предварителното обсъждане.

Приканваме ви да споделите своето мнение и препоръки за подобряването на визията за постоянна експозиция. Вашата намеса е от значение за отварянето на етнографския музей към широката общественост и зачитането на интересите не само на работещите в институцията, но и на останалите, за които тя съществува. Според дефиницията на ИКОМ, международната организация на музеите, музеят е “институция в полза на обществото и на неговото развитие и отворена за публиката.”. Такъв се надяваме да бъде Националния етнографски музей с ваша подкрепа. 

Концепция за постоянна експозиция на Национален етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН

По примера на по-стари концепции и тук темите се развиват на принципа на концентричните кръгове с център личността. Презентацията разчита на следните експозиционни подходи: разказване на истории, персонализация на разказа, интерактивност и репрезентативност.

Тема 1.

Личност и общност: колелото на живота

Фокус: Експозицията е организирана около противопоставяне на предмети от различните етапи на развитие на личността и интегрирането й в общността (символични и съдържащи различието) и мултимедия, както и лични разкази в снимки и аудио. За да е ясно, че цикълът не е просто отделни обичаи откъснати от живота на хората, между отделните обичаи може да се включат елементи от всекидневието.

Подтеми:

·         Представяне на обичаи от жизнения цикъл, обединени под мотото: “първо сме хора, после сме различни”. Раждане.   

·         Сватба.

·         Погребалните обичаи. 

Предложение: да се представи раждане, сватба, смърт в исторически план със сцени-възстановки, а за социализма – с мултимедийни продукти. Различие в експозиционните техники да предостави усещането за преход между епохите.

Предложение: да се разшири обхвата на темата, поради значението на “колело на живота”, интегриращо в себе си и други инициационни ритуали като лазаруване, коледуване, баловете и празнуването на войник в армията по времето на социализма.

Логическа връзка: С въвеждането на темата за различието (религиозно, етническо и т.н.) необходимо е да обясним и проблемите на идентичността.

Тема 2.

Идентичност: различие и еднаквост

Фокус:

Заимстването на елементи и културни модели, а различието се проявява в смисъла на множественост на гледните точки. Идентичността е характеристика на личността и общностите, тя приобщава, но и разделя. В този раздел се обръща внимание на процеса на формиране на идентичност – примерно в детска възраст, и на отделните видове идентичност – полова, социална, етническа и т.н.

Подтеми:  

·         самоопределението чрез избрани предмети – няколко примера и разкази на различни хора, отговарящи на въпроса: Как се самоопределяте.

·         Децата и идентичността – приемане на социалната роля чрез инициационни обреди.

·         половите различия и противопоставяне на социалните роли на мъжа и жената (традиция, модерност и съвременност).

·         Различията между религиите и етносите: видеоинтервюта на маса.

·         професионални и социални групи от съвременността и от традицията.

·         Причини за спиране или активизиране на миграциите.

·         Решения или проблеми: смесените бракове като средство за преодоляване на граници. Живот в диаспора.

Логическа връзка: Акцентът върху граничните идентичности, очертаването на граници провокира въпроса за общуването между различните групи хора.

Тема 3.

Общуване: срещи и сблъсъци

Фокус: При общуването следва да се представи обмена между културите и конфликтите, които определят динамиката на живота в регионите.

Подтеми:

• Мултикултурното съжителство като позитивна практика и част от културното наследство на Балканите.
• Конфликтът между общностите: Възродителния процес, процеса на размяна” на население след Балканските и Първата световна война. Политическата договорка произвежда сблъсък на регионални идентичности.
• Конфликтът между “старо” и “ново” при промяната на ценности през ХХ век. Така също и конфликта между “град” и “село”, който е в основата на масираната събирателска работа на НЕМ от 50-те години на ХХ в.
• отношението етнограф – обект на изследване, като въпроса бъде разгледан в историческа перспектива. 

Предизвикателство: Има предложения историята на музея да се отдели в самостоятелна част от презентацията, където да се засегне проблемът за отношението между етнограф и обект на изследване. Според тях особено важно е да се представи съвременната тенденция на включено етнографско наблюдение. Не всички коментиращи са съгласни с подобно отделяне на темата. В Тропическия музей в Амстердам например това отношение е изведено в подразделение на частта за комуникацията между общностите.

• Контактът и взаимните влияния: търговията на улицата и пазара – размяната на стоки, пътуването, пренасянето на културни модели. 

Логическа връзка: Конфликтът, но и обменът между селото и града повдига въпроса за пътя, пътуването и обживяването на пространствата.

Тема 4.

Пространство: от природа към култура

Фокус: Организирането на пространството – от национално към регионално и локално, като се завършва с личното пространство. Пазарното пространство, пътя и пътуването преди са представени по-горе като общи пространства. Домът илюстрира сферата на всекидневието и споделянето на лични истории около домашното огнище. 

Подтеми:

• Националното пространство – граници и идеи, причини за войните от началото на века и от ХIХ век. Мечтаната Велика България и българската диаспора в чужбина.
• Културен ландшафт – екологичното равновесие и проблеми на хората по българските земи в миналото и настоящето
• Пазарното пространство и чаршията, пътя и пътуването преди като общи пространства. Църквата и училището. Еманципацията на общността, националното Възраждане. Банята.
• Домът – всекидневието и споделянето на лични истории. Огънят като символ на дома и поддържането на общността. Формирането на лично пространство в дома (“моят дом е моята крепост”).

Логическа връзка: Темата за дома отваря въпроса за поминъците в миналото и съвременността, а оттам – темата за всекидневието. Като опозиция на всекидневието се явява празничността, представена от календарния цикъл.

Тема 5.

Делник и празник: огън, земя, въздух, вода.

Фокус: По традиция делникът в етнографските музеи се описва с представянето на поминъците, а празникът – с календарната обредност. Пример за празник, който преобръща всекидневието са маскарадните игри като само един пример за ритуална трансформация. Разбира се, те далеч не са единствени. Тук богатата информация от архивни материали и предмети от фондовете предлагат широк диапазон от вариации на презентацията по темата.

Подтеми:

·         Професионални роли: всекидневието на работещия мъж. 

·         Професионални роли: всекидневието на работещата жена. 

·         Детето: заучаване на дисциплина – детската градина, училището, казармата; чираците в традицията

·         Празниците като не-делник: традиционни празници (обвързаност с вярванията, зависимост от екологичния цикъл);

·         Трансформиране на празниците: празниците в модерността като светска проява (пример със съвременните балове); удоволствието и почивката

Предложение: тук вероятно е мястото на забавленията в настоящето като например популярността на попфолк музиката.

Предизвикателство: намиране на място на храната като културна/ етническа характеристика и идентификационен маркер.

Музейни продукти

Създаване на музейни продукти Тази дейност е концентрирана около  изготвянето на финалния музеен продукт, резултат от работата по проекта. Интегрирането на резултатите от проучванията в музейни продукти предполага от своя страна различни видове дейности:

• Подготвяне на сценарии за няколко слайдшоу презентации, визуализиращи историята на музея, поминъци, занаяти, обредно изкуство, традиционен календар; сценарии за други електронни презентации и програма за интегриране на предметите в разказа на експозицията; сценарии за филми в експозиция.
• Подготвяне на подробни планове за дигитални и реални програми за работа с деца, ученици и студенти;
• Представяне на готови филмови продукти на различни конкурси и фестивали
• Редактиране на съдържанието и структурата на сценариите и плановете.
• Монтаж и финализиране на визуалните продукти и музейните игри за деца.
• Тестване на продуктите с доброволно съдействие на  различни целеви групи.

Участници и партньори

Екип на проекта :

Доц. д-р Станка Янева  – ИЕФЕМ - БАН - ръководител на проекта

Иглика Мишкова - помощник-ръководител и координатор на проекта - НЕМ - ИЕФЕМ Д-р Радостина Шаренкова - Българско училище Лайден, Холандия

Доц. Аврамова Анна Георгиева - НХА

Доц. д-р Николова Марияна Костадинова – Институт по география - БАН

Доц. д-р Цветанов Стоян Недков – Институт по география БАН

Д-р Елена Водинчар– ИЕФЕМ- БАН

Адела Пеева – Адела Медия Димитър Василев - докторант ИЕФЕМ Допълнителни участници: Атанаска Станчева - ИЕФЕМ Емил Порталски Анита Комитска Георги Мишев Мариета Недкова

Цели

Целта на проекта е да въведе нов модел на етнографската музейна презентация в България и нов подход към културата като обект на експониране, да направи етнографската експозиция атрактивна и понятна за по-широк кръг от потребители.

Резултатът, който се очаква от изпълнението на проекта, е създаването на концепция за нова постоянна експозиция на Националния етнографски музей (НЕМ) като част от ЕИМ при БАН. В хода на изпълнението на проекта трябва да бъдат създадени различни интерактивни продукти, които да са гарант за представителността на експозицията, атрактивността и отвореността на музея към обществото, в полза на което съществува и изпълнява своята мисия.

За проекта и създаването на постоянна експозиция на Националния етнографски музей

Проектът “Открит музей” прави опит да въведе едновременно нов модел на етнографската музейна презентация в България и нов подход към културата като обект на експониране. Целта му е да направи етнографската експозиция атрактивна и понятна за по-широк кръг от потребители. Фокусът на проучванията за експозицията се измества в нова посока – от общността на добре образованите, предимно специалисти етнографи и етнолози, към децата, учениците и младите хора, към широката публика от всички генерации.

Ограниченията, които проектът залага по отношение на целевите аудитории, се налагат по няколко причини. Практиката, описана в публикациите по музеология, показва, че експозиционните планове се градят на сравнително високо ниво, когато не са специално с образователна насоченост. Така главната целева аудитория е средностатистическия посетител, който по правило е сравнително възрастен (около 40-годишен), с добро образование и високи изисквания. В подобни случаи програмите за деца служат, за да “преведат” на понятен език посланието и акцентите в експозиционния разказ на езика на деца или ученици. Студентите също предполагат различен подход. Те, както и специализираните групи с интерес към традиционните занаяти, досега са били обслужвани добре от Националния етнографски музей, поради което са част от постоянната му публика.

През годините развитието на музейната мрежа в България установи стереотип на етнографското експониране, според който предмет на показ са предимно аспекти на традиционната култура на селото от края на ХІХ – началото на ХХ век. Експозициите демонстрират липса на инструменти за промоциране на устойчивото развитие, историческата и културна приемственост и връзките между отделните сфери на културата. Етнографските музейни презентации са най-често фокусирани върху предмета и са илюстрация на постиженията на науката етнология в България. Тази ситуация определено изисква нови идеи и визуализации, създадени от предизвикателствата на общественото развитие, правилата на мениджмънта на културата и сериозната конкуренция на новите медии. Съществуват и нови европейски виждания и критерии за изграждане на музейната експозиция, за функциите на музея, които акцентират върху социалната му функция. Това поставя на дневен ред необходимостта от привеждането на новата етнографска експозиция в съответствие със съвременните изисквания.

Проектът се базира на необходимостта от създаване на нова постоянна експозиция на Националния етнографски музей (НЕМ) като част от Етнографски институт с музей при БАН. През последните 20 години НЕМ няма възможност да защитава мисията си, а именно – да осигури на посетителите си пълноценна интерпретация на живото културно наследство в България. Целта, която стои пред проекта, е да осигури на бъдещата постоянна експозиция на НЕМ достатъчно количество и качество интерактивни продукти, които да гарантират представителността на експозицията, атрактивността и отвореността на музея към обществото, в полза на което съществува и изпълнява своята функция.

Концепцията на проекта се базира на няколко основни показателя, с които се измерва съвременната музейна активност в световен мащаб, а именно:

• Наративен (“story-telling”) експозиционен подход
• Персонализация на историите в експозицията
• Репрезентативност (представителност) на експозицията с оглед на социални, етнически, религиозни, полови различия и идентичности
• Няколко нива на музейната презентация, ориентирани към различни таргет групи и публика
• Експониране, фокусирано върху посетителя (а не върху предмета)
• Отворен процес (спрямо публиката) на взимане на решения относно съдържанието на визуализациите.

Според проекта процесът на концептуализиране на структурата и съдържанието на експозицията е максимално достъпен за дебатиране. Целта е уредниците да отчитат  интереса и търсенията на посетителя като еднакво важна при планирането на експозицията. Проектът гарантира обновяване на облика на институцията като “открит музей”/ музей на включеността”, който предоставя не само право на “консуматорски”/ пасивен достъп, но и право на участие в създаването на музейни продукти. Същевременно проектът приема различието като позитивна и градивна характеристика, въз основа на която експозицията бива концептуализирана.  Персонализацията на историите, които изграждат експозицията, се противопоставя на широко разпространения подход, превръщащ тематичните експозиции в дидактични и крайно абстрактни преразкази на научните изследвания в етнологията. Персонализацията в етноложки контекст е различна от типичния за историческите експозиции наратив, който съотнася историческите събития с разкази за известни исторически фигури. Етноложкият подход позволява на обикновените хора да представят от първо лице особеностите на собствената си култура. Този подход, базиращ се на биографичния метод в етнологията, позволява интегрирането на личните истории в експозицията. Вграждането им подпомага уредника в комуникацията му с посетителя.

Анализ на концепциите за постоянни експозиции на Национален етнографски музей – Любляна (Словения) и Музея на селянина, Букурещ (Румъния)

Словенците разполагат с две постоянни експозиции в своя Национален етнографски  музей. В първата с име: „Между природа и култура”, интерпретират историята на музея и представят колекцията му в няколко раздела:

1. предмети от живота, желани предмети - история на колекциите и на връзката човек-предмет, предмети от всекидневието

2. вода и земя - поминъците

3. необходимо и излишно - дом, храна, облекло, постелки, накити (кой определя кое е излишно?)

4. социално и духовно - folk art, музика, религия, обичаи,

5. отражение на далечните светове - неевропейските култури

6. етноазбука 

Прави впечатление това, че още в самото начало на експозицията се акцентира върху няколко основни момента – представяне същността на работата на етнографите-уредници в музея (посредством символа на музея – шкафчето за класифициране и картотекиране на данни, решено в различни цветове)

Символът на музея

, търсене на предмети, които могат да бъдат обявени за национални символи и представяне на най-стария (от ХVІ век) и най-новия предмет от фондовете на музея (мобилен телефон от ХХІ в.).

Разделили са експозицията на две за две различни аудитории - за големите и за малките (етноазбуката). Нямат специални образователни програми в цялата експозиция, а програмите за деца са концентрирани в нещо като детски музей, където изучават етноазбуката. Някои теми са “преведени” на разбираем за тях език. В останалите пет раздела (от 1 до 5) предлагат точно онази подялба на етнографията, които имаме от поне 60 години насам. Описани са срещу всеки раздел. На практика до известна степен в словенския музей можем да видим осъществен написания от Димитър Маринов план за постоянна експозиция през 1903 г. Но на практика въпреки използването на традиционната подялба на етнографията виждаме един интересен начин на експониране на предметите, който придава съвременно звучене.

Едната експозиция работи посредством предмети, карти и филми, а другата - без предмети (тя си служи с фото, видео и текстове).

Картата на словенските традиционни костюми, която ни напомня за картата на Вакарелски, която често ползваме като илюстративен материал в експозициите си

Предните няколко снимки заедно с тази ми навяват спомен за идеята на Димитър Маринов за постоянна експозиция на музея. Струва ми се, че ако я осъществим, включвайки и нови предмети от последните десетилетия, би изглеждала точно така.

Това са облекла и на професионални  и неформални групи,  на известна певица и президентската двойка на страната след отделянето от Югославия - животът продължава и след традиционното общество

Корант

И как без маските.....

Кладенеца, от който децата могат да извадят вода

Етноазбуката - мястото за децата

Втората постоянна експозиция е именувана „Аз, ние и другите: образи от моя свят”. Тя е по-скоро философска и не предлага конкретно словенски прочит на проблемите, а общочовешки. Тя разказва за връзките между хората, за биологията и културата като формиращи индивида, пространствата като влияещи на неговата идентификация и т.н. В нея трудно се открива отношението към конкретния музей и неговата история. Подходът е по-скоро провокация към публиката, която в хода на експозицията да разсъждава върху поставените общохуманни въпроси. Макар с поставените и изписани тези да се предлага директен отговор на поставените в началото на всеки раздел въпроси, изложбата все пак е провокативна, но не засяга по никакъв начин наболели проблеми на съжителството между хората. По-скоро акцентира на хармонията в отношенията, на зависимостта от социалното общуване и средата. Скъсването с обкръжението се представя като изключение, потвърждаващо правилото. С подобна експозиция уредниците правят реверанс към идеята за музей по принцип - музеят като отражение на универсума. Проблемът  в словенските презентации е, че не са намерили или не са искали да търсят пресечена точка между техния музей (експозиция 1) и поставените горе (в експозиция 2) философски проблеми. Следователно имаме едно поделяне на средствата и обектите на интерпретация – “нашето” в една експозиция, “общото” - в друга. Подялбата е белег за различия в мненията или за трудности при артикулирането и разбирането на проблемите. В първата експозиция си личи “старата школа”, а втората клони към арт-интерпретациите и инсталациите, предлагани в други европейски и извъневропейски музеи.

И тук, като и при румънците (доколкото разполагаме с концепцията в първи брой на списанието „Мартор”, издание на Музея на селянина), се поставя проблема за отношението човек – предмет, като словенците поне предлагат някаква версия на интерпретация - обяснителна повече, отколкото провокативна. Същевременно румънците поставят предмета сам в центъра на музея, а посетителят трябва да изгради сам връзките между предметите в културата, да измисли нови или да открие съществуващи. Затова там предметите били оставени без обяснителни текстове или етикети и по сами във витрина. Това упражнение ни се струва твърде сложно за обикновения редови посетител.

В тези джобове по стените на всяка зала има ламинирани текстове за залата и предметите

Днес музеят притежава и аудио-гид, който е пълен само за първия етаж. Оформлението на общите текстове за залите е добро, но наличните ламинирани списъци с експонати са в един екземпляр. Това налага често пазителите да служат за посредници между публиката и идеите на кураторите.

Залите на музея са доста високи и това позволява разполагането на различни сгради в тях.

Удачно решение за влизане в нова зала

Концепцията за постоянна експозиция на музея и реализацията на тази концепция са  две доста различни неща.  Има интересни дизайнерски решения, както например използването на различни дървени части за експониране на предметите - части от дънери, клони от дървета, но почти всичко в залите е открито, включително костюмите, което създава алюзия за доста стар тип на експониране, характерен за някогашните читалища и музеи. Днес музеят залага на новите технологии и експозициите му могат да бъдат видяни посредством сферични панорами в интернет, закупени са аудиогайдове, стартира се работа по нова образователна програма, музеят активно участва в различни туристически изложения,  музейният магазин предлага нови сувенири и стари предмети от традиционния бит, в специални зали се организира фестивал на етнографски филми.
Парадоксална е липсата на инвестиции в различни витрини, а в огромен брой пазители на залите, тъй като до преобладаващата част от предметите посетителят има достъп. Но това не са предметите, които в други страни всеки може да пипне, а при доближаването до тях мигом дотичва по една жена, която комуникира с молитвен жест на ръцете и произнася фраза, която означава -"Моля, не пипайте".

Така стигаме до извода, че и двата музея предлагат метаанализ на обектите си, с което според нас надценяват публиката си. И подценяват колекциите. 

Да, нямат ограничения времеви на експозициите, т.е. включват съвременност, гледат и назад в миналото. Но времето не е централно в прочита им. То не е съществено за разбирането на материята. Проблемите са извън времето. Забелязваме още един съвременен инструмент за разказване в експозиция: говорене от 1 л. ед. ч. във втората словенска експозиция. Но употребата е друга: като обобщен образ на главния герой на разказа, а не даване думата на конкретни (живи) хора, които да предложат свои истории и погледи върху проблемите.

Проучване на националния и европейски опит във визуализирането на етнографски експозиции

Проведохме консултации с колегите етнографи от различните музеи в страната и се оказа, че в по-голямата си част нашите музеи нямат традиция за работа върху експозиционни визуални продукти. Правени са спорадични опити за видеодокументиране на различни явления от традиционната култура, които се ползват в различни временни експозиции. Като цяло преобладаващата част от българските постоянни етнографски експозиции са стари, а тези които са правени през последните десетилетия, се нуждаят от освежаване. Важен принцип за една постоянна експозиция е още при нейното създаване да бъде заложена възможността за промени, които ще бъдат правени в различни нейни параметри.

Поради тази причина насочихме вниманието си към проучване на чуждия опит – посредством проучване на различна музеоложка литература ,  преглед на интернет сайтовете на етнографските музеи и музеи с етнографски експозиции и посещения на различни чужди музеи. Посетихме и проучихме експозиците на

1. Етнографски музей в Любляна, Словения,
2. Музея на Македония в Скопие, Македония,
3. Етнографски музей в Солун, Гърция,
4. Етнографски музей в Белград, Сърбия,
5. Етнографски музей в Сараево, Босна и Херцеговина,
6. Музей в Сан Микеле, Италия
7. Музей Ке Бранли в Париж, Франция
8. Музея на цивилизациите и Средиземноморието в Марсилия, Франция.
9. Музей за комуникацията, Хага (Холандия).
10.  Музей на старините в Лайден, Холандия
11. Музей Rijksmuseum van Oudheden, Лайден (Холандия).
12. Музей Openluchtmuseum, Арнем (Холандия).

Посещенията ни в различните музеи по време на командировките на членовете на екипа и при лични пътувания са документирани. В натрупания от проекта богат архив съхраняваме база-данни от фотоси на различните експозиции, за което искаме да благодарим на колегите етнографи/антрополози от различните страни. Събрани са и голям брой каталози от тези експозиции.

Проучвания на терен

 

В рамките на проекта са планирани етноложки проучвания с оглед изготвянето на образователни програми и на самата експозиция. Детайлното описание включва както чисто изследователски дейности (регистрирането и описването на явления от културата, които са били слабо известни на специалистите-етнолози), така и документиране на явленията с оглед визуализирането им и интегрирането им в интерактивни музейните продукти:

• Преглед на наличните материали и “белите полета” в предварителни етнографски проучвания. Работа в архива на ЕИМ и СУ. Координиране на етнографските екипи със съответните музеи по места.
• Съгласуване на подходи и методика на изследването. Изготвяне на въпросници и планове за конкретните теренните етнографски и музейни проучвания и събирателска работа.
• Подготвяне на предварителни сценарии за етнографските филми и заснимането на събития (фестивали, празници, възстановки на обичаи и обреди), както и заснемане на технологични процеси на различни занаяти и народни приложни изкуства .
• Теренни проучвания и видео и фото документиране на явленията. Събиране на фото-, видео- и аудио-материали от различни региони с цел изготвяне на мултимедиен атлас на занаяти, обреди и обичаи, който да се ползва за образователни цели, както и за популяризация на традиционннто наследство в различни европейски страни.
• Обработване на теренните материали, подбор и подготвяне на материалите за експозиционни продукти.

"Да си направим музей"

“Да си направим музей”

(Годишен проект за 2, 3, 4 и 5 клас)

Структура на музея в куфар:

Музеят разказва историите на емигрантите, които го правят. Логически той се поделя на 3 части, свързани помежду си:

1. Връзката на емигрантите с миналото и с България – чрез родовата история и родословните дървета, като същевременно подчертаваме факта, че миграциите не са ново явление, а хората от всяко поколение мигрират, макар и на кратки

разстояния и в страна, която в близкото минало е ограничавала волните миграции. Тук търсим влиянието на произходавърху емигрантските истории.

2. Връзката на емигрантите с бъдещето – чрез историята на тяхната

улица и холандската култура, от която те не само получават, но и

дават. Тук също ще се подчертае наличието (или липсата) на различни по етнически, религиозен и социален признак хора на една и съща улица. Улицата и държавата Холандия са жив пример за история на миграциите. Тук целим да покажем влиянието на околната среда.

3. Емоционалното състояние на емигрантите тук и сега - чрез лексикона

на бг емигранта, който ще е интерактивния момент в изложбата. Ще има

5-8 попълнени и окачени на въже с щипки и още толкова оставени като въпросници на масите, за да могат хората да ги попълнят на място и да ги окачат до другите. Тук търсим действието на носталгията и обмена между българската и холандската култура.

Oбща тема: Музей в куфар  

В часовете “Човекът и обществото” и “Роден край” учим за България и нейното минало. Опитваме се да разберем как живеят (и са живели) хората, защо избират точно този начин на живот и място за живеене, как хората общуват помежду си, как си влияят и как се разбират.

Къде, освен от книгите, можем да научим много за миналото? От филмите, игрите и в музея. За да покажем какво сме научили през годината, обикновено правим проект, който представяме пред всички.

“Да си направим музей” е нашия проект тази година. Всички ние пазим някаква връзка с България, защото родителите ни или самите ние сме дошли оттам и сме се заселили в Холандия. В нашия музей ние ще разказваме за себе си, за България и за Холандия, за спомените си и за спомените на хората около нас. В музея можем не само да показваме предмети, но най-вече да разкажем истории. Можем да покажем картинки, снимки, карти, презентации и филми. Всичко това заедно прави музей. С музея можем да свържем хората – тези, които ни помагат да намерим историите и тези, които идват да ги видят.

Нашият музей си няма къща, няма постоянно място, както хората, за които се разказва в него. Затова той е музей в куфар или пътуващ музей. Вашата задача е да направите музея.

Как се прави музей (указания за 3, 4 и 5 клас):

Той ще бъде музей от няколко куфара или няколко кутии за преместване (verhuisdoos). Всеки един от вас ще приготви своята кутия със свои истории. В нея може да сложите всичко, което е свързано с темата и което ще ви помогне да разказвате. Може да подготвите презентация или филмче или просто да нарисувате своята история, да направите карта на улиците (града или държавите) или малък макет. Всичко това трябва да се побере във вашата кутия (с изключение на филма или презентацията, които ще могат да се гледат на екран на стената с помощта на мултимедиен проектор). Можете дори да предложите игра или да раздавате разпечатана рецепта за нещо вкусно, за да привлечете посетителите.

За да намерите историите си, трябва да говорите с хората около вас. Да намерите по-възрастни хора, които помнят и искат да разкажат спомените си. Да отидете при съседите си, за да ги питате, какво те помнят. Да помолите родителите си, да споделят родовите истории. Някои родове имат дълга история, други не пазят много от своята. Трети просто не мислят, че е ценна. Вашата задача е да намерите историята, да я разберете и да я разкажете по най-интересния възможен начин. По-долу ще намерите въпроси, които можете да зададете на подбраните от вас хора, за да съберете информация за бъдещия музей.

Предметите могат да бъдат всякакви: от терлици, дрехи, сувенири, покривки, чаши, списания или книги, или дори тетрадка с рецепти на бабините вкусотии. Неща, които свързвате с рода си и с България.

Снимките може да подредите в албум или на картон, за да се разглеждат удобно. Картите и рисунките – също. Ако имате начин да запишете гласовете на своите разказвачи (с помощта на диктофон или друго записващо устройство), може дори да предложите на посетителите на музея да чуят сами автентичния разказ.

Powerpoint-презентациите и филмчетата трябва да подготвите така, че да разказват вместо вас. Защото вие не винаги ще бъдете до вашия музей в куфар, така както музейните уредници не ви помагат лично да разгледате изложбата им.

Музеят ще открием заедно пред родители и гости в края на учебната година. Дотогава трябва да планирате така времето си, за да съберете материалите и да измислите своя начин на представяне. Помнете, че музеят трябва да бъде максимално интересен, за да не отегчи посетителите си.

Приятна работа!!!

Задача за 4 и 5 клас:

!!!Важно!!! Можете да изберете един от вариантите на проекта и да работите по него. Желателно е да покажете не само вашата лична история, а и тази на още някой (съсед, родител, приятел)! Въпросникът по-долу ще ви помогне да се справите. Можете да добавите и свои въпроси. Или да оставите хората да ви разкажат, без да ги прекъсвате с питане.

Варианти на проекта:

• Нашата улица
• Нашите улици (улици, където сте живели преди и улицата, на която живеете сега)
• Всекидневен маршрут
• Един ден на... (Един петък на 2004 г.; Един понеделник на 2010 г.; Една събота на 2009 г.)

Въпросник:

1. Къде се намира улицата ви – опишете близки места, нарисувайте карти... (за учениците – въведение към темата).
2. Какви обекти има на улицата ви – магазини, видеотека, библиотека, кафенета или нещо друго? Какви обекти е имало в миналото? Променило ли се е нещо на улицата ви?
3. Какво означава името на улицата? Променяло ли се е името?  
4. Вие единствените българи ли сте на улицата? Как ви приемат хората, сприятеляват ли се с вас?
5. А вие искате ли да се сприятелите с някого от вашата улица? С кого най-често общувате? Защо с него?

(Въпроси за интервю със съсед/ родител/ приятел)

6. Кое е особеното на улицата ви? Нещо, което го няма на други улици?
7. Колко време и откога до кога живеете там? Какво ви впечатли най-много като се нанесохте?
8. Защо избрахте да живеете там?Какво ви харесва и какво НЕ ви харесва?
9. Има ли интересни хора на улицата ви? Кои са те? Защо са интересни? Помолете ги да разкажат нещо за улицата.
10. Какви хора са живели на улицата ви, но вече не живеят там?
11. С какви звуци, мирис или чувства свързвате вашата улицата?
12. На какви езици говорят хората от вашата улица, откъде са емигрирали (за съседите, които познавате и не познавате...)?
13. Какво са знаели съседите ви за България, преди да пристигнете вие на улицата?
14. Какво се случва на вашата улица (празници, игри, проблеми)? А как е било в миналото?

Лексикон на БГ-емигранта (задача за 2 клас)

Децата преписват въпросите на цветен картон размер А4, като оставят достатъчно място за попълване на отговорите (два листа, обърнати хоризонтално, т.е. “landscape”, са достатъчни). Децата подготвят лексикона графично и го предоставят на родителите. Родителите попълват въпросника индивидуално в къщи и го предават на детето.

Лексикон на БГ-емигранта

Пред лексикона всички сме честни и всички послъгваме по малко..., надничаме в страничката пред нас, преписваме отбора, който другите масово харесват, но все с нещо гледаме да се отличим от тълпата.

Ето, сега е твой ред да отговориш на въпросите, с което ще засвидетелстваш своето приятелство пред мен, БГ Емигранта. Тук не е нужно да издадеш самоличността си, но е задължително да споделиш чувствата си. Вероятно всички ние ги споделяме...

И... не забравяй любопитството си! Ела да откриеш и другите си приятели по чувства... ☺

1. Като дете как ти викаха приятелите в махалата/ от улицата/ от блока?
2. Колко години минаха от тогава?
3. Какво те накара да дойдеш чак тук, в Холандия?
4. Какво те кара да се връщаш понякога в България?
5. Какво се промени за теб, като напусна България?
6. Защо ме водиш в българското училище?
7. Какво прави с теб Носталгията?
8. Какво готвиш обикновено за вечеря?
9. Какво мечтаеш да си купиш за ядене, като кацнеш на българска земя?

10.  Четеш ли книги на български? А на холандски?

11.  Слушаш ли българска музика? Каква?

12.  Три предмета, които пазиш у вас и свързваш с България!

13.  Поне един предмет, който носиш за подарък в България!

14.  Твоят девиз J

Родословно дърво (задача за 2 клас)

За да научим родовата ни история, трябва първо да познаваме хората, които я правят. Тях можем да запомним, като ги подредим в родословно дърво. Всеки човек от рода ви ще получи своето място. Дървото можете да нарисувате върху цветен картон, за да го включим в бъдещия пътуващ музей.

Задача за 2 и 3 клас

Варианти на проекта:

• Къде, какво, кога... за моя род
• Пътя на моя род

В рода има най-различни хора – такива, с които се гордеем, такива, които много работят, други, които обичат да си почиват. Някои много пътуват, други никога не се местят извън своя квартал. Всеки пази своята история и обича да я разказва, но само пред доверени хора. Целта на нашия пътуващ музей е да намерим истории за пътуващи и не толкова пътуващи хора от рода ни, да ги разкажем по най-интересния начин, да свържем Холандия с България и да покажем предмети, които свързваме с пътуванията до България или които пазят историята на рода ни. Задачата ни е да запишем историите, да съберем снимките на хората, да намерим предметите (ако са ценни – да ги нарисуваме или снимаме), да подредим всичко в кашон или куфар, за да могат посетителите на музея да го разгледат.

Въпросник:

1. Как са се запознали мама и татко? Къде живеят сега? Кой от тях идва от България?
2. Защо родителите ти са избрали да живеят в Холандия? Какво ги е довело тук? Къде са живели преди това?
3. Трудно ли е било да решат да дойдат в Холандия? Защо?
4. А сега за мама или татко, който идва от България... Къде в България е живял/а преди да я напусне? Къде се връщате най-често през ваканцията в България? Защо там – какво ви харесва и какво не ви харесва?
5. Какво има в този град/ село в България? Опишете го – особени и не толкова особени неща.
6. Къде живеят/ са живели баба и дядо (родителите на мама или татко, за когото разказваме тук)? В къща или блок? Местили ли са се някъде другаде през живота си?
7. Какво са работили баба и дядо?
8. Как са се запознали и оженили баба и дядо?
9. А сега за рода от България… Какво знаем за рода ни? Откъде идва? Има ли интересни истории и интересни хора в рода?